В продължение на години Европейската транспортна комисия въвежда все повече технологии за безопасност на водачите – от системи за автоматично аварийно спиране до интелигентни системи за подпомагане на скоростта. Сега се съобщава, че законодателите обмислят да разширят значително обхвата на тази идея. Според Tech Times е възможно бъдещите нови автомобили да бъдат задължени да използват GPS системи за ограничаване на скоростта, способни автоматично да попречат на водачите да надвишават разрешената скорост. Предложението предвижда съчетаване на сателитно позициониране, бази данни с цифрови карти и съществуващите бордови сензори, за да се определи ограничението на скоростта, преди системата да ограничи ускорението. В продължение на десетилетия решението за скоростта е било изцяло ваше. С това предложение обаче автомобилът ви може да взема това решение вместо вас.
Системата за интелигентно подпомагане на скоростта (ISA) стана задължителна за всички нови автомобили, продавани в ЕС през 2024 г. За разлика от сегашните ISA системи, които обикновено предупреждават водачите или оказват леко съпротивление чрез педала на газта, преди да позволят намеса от страна на шофьора, базираният на GPS ограничител на скоростта би действал много по-категорично. Представете си следната ситуация: изпреварвате бавно движещ се камион и натискате педала на газта, но автомобилът отказва да ускори, тъй като според GPS данните вече сте достигнали ограничението на скоростта.
Защо Европа го иска и защо критиците са обезпокоени?!
Логиката зад това предложение е лесна за разбиране. Смята се, че около 30% от фаталните пътнотранспортни произшествия са свързани с превишаване на скоростта. Европейските регулаторни органи не крият амбицията си драстично да намалят броя на загиналите при катастрофи през следващото десетилетие. Система, която физически предотвратява превишаването на скоростта, би могла – поне на хартия – да елиминира една от най-честите причини за тежки инциденти.
Реалността обаче рядко е толкова подредена, колкото я представят политическите решения. GPS картите могат да бъдат остарели. Внезапно могат да се появят зони с временни ремонтни дейности. Ограниченията на скоростта могат да се променят без предупреждение. Всеки, който е ползвал сателитна навигация, вероятно е виждал как тя уверено „твърди“, че ограничението е 35 мили в час, докато пътният знак навън показва 50. А сега си представете, че автомобилът ви се доверява на картата, вместо на собствените ви очи. Надеждността на една система за безопасност зависи изцяло от качеството на информацията, която я захранва.
По-важният въпрос е колко контрол трябва да загубят шофьорите?
Предложението отразява една много по-мащабна промяна. Автомобилите вече не се определят единствено от хардуера; производителите добавят функции, които могат да се актуализират дистанционно дълго след като превозното средство е напуснало завода. Когато един автомобил е постоянно свързан с мрежата, въвеждането на нови ограничения при шофиране се превръща в решение, зависещо както от софтуера, така и от механиката.
За много купувачи това повдига неудобни въпроси относно границата между подпомагането на водача и пряката намеса в управлението. Системите за автоматично аварийно спиране се задействат, когато сблъсъкът е неизбежен. Системите за поддържане на лентата ви връщат в правилната траектория, ако започнете да се отклонявате. GPS базираният ограничител на скоростта би отишъл още по-далеч, като активно определя с каква скорост е позволено да се движите, независимо от командите на десния ви крак. Предстои да видим дали предложението ще се запази в сегашния си вид. Ако бъде прието, в крайна сметка може да се окаже, че шофьорите купуват автомобили, при които превишаването на разрешената скорост вече не е въпрос на личен избор, а действие, което софтуерът просто не позволява.
